Когато трима „Исусовци“ се сблъскат: Психологическият експеримент, който шокира света

Единият твърди, че е Божият син. Вторият повтаря абсолютно същото твърдение. Третият стои непоклатим в своята божествена истина. През юли 1959 г., в стените на държавната болница „Ипсиланти“ в Мичиган, социалният психолог Милтън Рокич събира трима мъже, диагностицирани с параноидна шизофрения. Това, което се разиграва през следващите 25 месеца, завинаги ще размие границата между новаторската наука и един смущаващ етичен провал.

Умовете зад маските

Тези мъже далеч не са анонимни субекти; те са три уникални души, дълбоко сломени от трагедии:

• Клайд Бенсън: Най-възрастният, около 70-те, бивш фермер, чиято психика се срива под тежестта на алкохолизма и загубата на цялото му семейство. Обикновено най-тих, но с избухлив нрав.
• Джоузеф Касел: Наближаващ 60-те, неуспял писател. Израснал под властен баща, който го наказва за всичко, Джоузеф развива парадоксална заблуда: освен че е Исус, твърди, че е таен католически агент под личната закрила на Англия.
• Леон Габор: Най-младият на 38 г., бивш морски пехотинец. Отгледан от фанатично религиозна самотна майка, неговият остър интелект ражда сложни заблуди. Твърдо вярва, че управлява цялата вселена чрез специализирана електронна система.

Когато вселени се сблъскват челно

Рокич затваря тримата мъже в отделение D-23. Спят на съседни легла, делят една маса и работят рамо до рамо в болничната пералня. Напрежението е електрическо. Когато Леон заявява: „Аз съм превъплъщение на Исус“, Джоузеф мигновено отвръща: „Той казва, че е, но аз съм единственият истински Спасител!“. Първият физически бой не закъснява, провокиран от дебат дали Адам е бил бял или черен.

Вместо да разбие илюзиите им, принудителната близост ги кара да изградят брилянтни защитни механизми:

• Клайд решава, че другите двама са просто „трупове, управлявани от електронни машини“, поставени там, за да тестват вярата му.
• Джоузеф ги отписва като „просто луди в лудница, чиито думи нямат никаква тежест“.
• Леон официално променя божествения си псевдоним на „Д-р Праведна Идеализирана Тор“, но вътрешно остава закотвен в своята божественост.

Игра на Бог: Жестоките манипулации на науката

Когато мирното съжителство не дава резултат, Рокич прибягва до гаслайтинг и психологическа измама. Започва да организира фалшива кореспонденция. Джоузеф получава фалшиви писма от директора на болницата (когото нарича „Татенце“), с команди да промени поведението си.

Леон получава любовни писма от жена, измислена изцяло от изследователския екип, в която се влюбва безумно. Когато разбира, че е жестока измама, той преживява опустошителен емоционален срив и се оттегля още по-дълбоко в ума си.

Експериментът приключва през август 1961 г. Нито един мъж не е излекуван. През 1984 г. Рокич публично признава своя морален провал:

„Нямах право, дори в името на науката, да играя Бог. Докато се провалих да излекувам тримата Христовци, те успяха да излекуват мен от собствената ми божествена заблуда – убеждението, че мога всемогъщо да пренареждам човешките съдби.“