
През 1837 г. съдия обяви: Всяка жена има право да отхапе носа на мъжа, който я целува насила!
Върху мръсните стърготини и разлятата бира тупва нещо топло. Кърваво парче месо. Това е лявата ноздра на Томас Сейвърланд. Над него стърчи вбесената Каролин Нютън. Тя бърше кръвта от устните си. Тълпата занемява.
Кървавата целувка в кръчмата
Как се стига дотук? Малко по-рано същата вечер пияният Томас прелива от самочувствие. Без предупреждение той опипва и целува насила сестрата на Каролин.
Вместо срам, наглецът се заканва. Поглежда Каролин и обещава, че тя е следващата. Тя го предупреждава студено: „Стой далеч!“
Томас обаче вижда просто женско кокетство. Сграбчва я грубо. Това е фатална грешка. При опита за целувка зъбите на Каролин се забиват в носа му. Тя откъсва парче от лицето му и го изплюва демонстративно на пода.
Абсурдът в съдебната зала
Случаят мигновено стига до съда. Делото „Сейвърланд срещу Нютън“ взривява Лондон. Във Викторианска Англия жените нямат никакви права.
Попитана защо го е направила, Каролин отговаря невъзмутимо: ако иска целувки, има си съпруг. И той е „много по-красив от ищеца, дори преди оня да изгуби носа си“.
Тогава съдията произнася немислимото. Той оправдава жената напълно. Думите му пишат история: „Ако мъж опита да целуне жена против волята ѝ, тя има пълното право да му отхапе носа.“
В залата адвокат подхвърля полугласно: „…и да го изяде, ако има апетит!“
Истинска драма или вестникарски трик?
Истински прецедент ли е това, или гениален викториански кликбейт?
Всичко се крепи на една-единствена публикация във вестник Bell’s New Weekly Messenger от 30 април 1837 г. Странното е, че това шумно дело липсва в официалните архиви и правни алманаси от епохата.
Дали вестникът не е измислил сензацията за тираж? Или властта умишлено е покрила случая, за да спре вълна от женско правосъдие?
Независимо от истината, легендата остава. Това е първият предшественик на правилото „Не означава Не“. Едно брутално право на неприкосновеност, родено сред миризма на евтин джин и кръв.





