
Забранено от закона: Музиката, която беше твърде опасна за правителството през 1994 г.
Великобритания, 1994 година. Мъгливите полета извън Лондон пращят от енергия. Тежък бас оглася нощта. Хиляди младежи танцуват под открито небе.
Изведнъж сини светлини разрязват тъмнината. Десетки полицейски патрулки обграждат района. Държавата нанася своя съкрушителен удар. Парламентът току-що е гласувал скандален закон. В него се крие абсурдна клауза. Властите официално забраняват електронния ритъм.
Война срещу баса
Новият закон криминализира всяка музика с „повтарящи се удари“. Това звучи като абсолютна лудост.
Полицията получава неограничена власт. Ченгетата конфискуват скъпа техника. Те арестуват младежи за обикновен танц. Но как точно се забранява звук? Възможно ли е изобщо да вкараш изкуството в правна формула?
Докато тълпите протестират по улиците, две фигури избират съвсем различно оръжие. Електронното дуо Autechre остава в студиото. Музикантите сядат зад своите машини.
Математическо отмъщение
Техният план е напълно гениален. Те програмират перфектното дигитално отмъщение.
Двама създават легендарния трак “Flutter”. Сложни алгоритми управляват звука. Тяхната цел е проста, но смъртоносна за системата: нито один такт не прилича на предишния. Ритъмът се променя всяка секунда. Музиката тече, без да се повтори нито веднъж.
Безсилни пред колоните
Според дефиницията на закона това парче се оказва напълно легално. В него чисто математически няма повтарящи се удари.
Autechre откриват най-добрата правна вратичка в историята. Парчето се превръща в символ на свободния дух. Един звуков шамар срещу държавния контрол.





