
Ужас на 4000 метра дълбочина: Какво откриха подводните роботи край френския бряг?
Наричаха го „най-гениалното и евтино решение на века“: „Просто го изсипете в океана; долу няма никого.“ Между 1946 и 1990 г. няколко от най-богатите и развити европейски нации третираха Атлантическия океан като радиоактивен кош за боклук, изхвърляйки над 200 000 варела с ядрени отпадъци в бездната. Но океанът не забравя. Днес това погребано минало изплува на повърхността – и си проправя път директно към хранителната ни верига.
Официалните архиви на Международната агенция за атомна енергия (IAEA) разкриват стряскащия мащаб на това безразсъдство. В продължение на четири десетилетия държавите са изхвърлили над 110 000 тона радиоактивни материали, опаковани в стоманени и бетонни контейнери, в Североизточния Атлантик. Общата им радиоактивност надхвърля астрономическите 1 000 000 гигабекерела.
Обединеното кралство е най-големият замърсител, отговорен за близо 80% от изхвърлените отпадъци, следвано от Швейцария, Белгия, Франция и Холандия. Тези варели не съдържаха само леко замърсени медицински материали. Вътре е имало силно токсична утайка от преработката на ядрено гориво за военни програми, заедно с демонтирани компоненти от първите експериментални ядрени реактори. Тези материали ще останат радиоактивни в продължение на десетки хиляди години.
Парадоксът е абсолютен – дори държави без излаз на море като Швейцария са превозвали ядрените си отпадъци с влак през половин Европа до белгийски пристанища, само за да ги натоварят на кораби и да ги хвърлят в морето. Господстващата научна логика по това време е била примитивна: експертите са вярвали, че огромното налягане на океанските дълбини ще задържи токсините, а огромният обем вода безопасно ще разрежда радиацията. Съвременната биология напълно опровергава тази теория.
Методите на изхвърляне често са били абсурдни. Исторически документи показват, че когато тежките варели отказвали да потънат и изплували на повърхността, екипажите просто стреляли по тях с пушки или ги пробивали с инструменти, за да пуснат морската вода вътре. Това означава, че радиоактивното съдържание е започвало да изтича, преди контейнерите дори да достигнат дъното.
Чак в края на 70-те и началото на 80-те години истината излезе наяве, благодарение на активисти от „Грийнпийс“. Чрез високорискови морски операции те прихващаха британски и холандски товарни кораби, поставяйки надуваемите си лодки директно под улеите за изхвърляне, докато екипажите хвърляха варелите. Шокиращите кадри ужасиха света и принудиха правителствата да подпишат международен мораториум през 1983 г.
Оставените ядрени гробища са тиктакащи екологични бомби със закъснител.
Едно от най-коварните подводни гробища лежи в падината „Хърд Дийп“ в Ламанша – само на 30 км от френския бряг, където хиляди варели лежат на плитка дълбочина от едва 100 до 150 метра. Останалите 200 000 контейнера са разпръснати из дълбокия Атлантик на 4000 метра. За капак, Съветският съюз тайно е потапял цели повредени ядрени подводници (като К-27) в северните води, оставяйки реактори и силно обогатено гориво да ръждясват. Скорошни океанографски експедиции с най-съвременни френски подводни роботи най-после заснеха морското дъно: обширни полета от деформирани, корозирали варели, изтичащи цезий-137, плутоний и америций-241. Тези отрови сега се разнасят от променящите се океански течения към европейските брегове.
Коментари на читатели:
Борис: Това е върхът на човешката арогантност! Мислили са, че океанът е бездънна яма за боклук. Сега, след 50 години, ще плащаме сметката с нашето здраве и това на децата ни. Къде са били еколозите тогава?
Мария: Науката от 50-те години е била в детските си обувки. Не можем да ги съдим с днешните познания. Важното е, че спряхме тази практика. По-добре да се фокусираме върху съвременните решения, вместо да правим паника с роботизирани кадри от дъното.
Виктор: Най-ужасяващото е, че тези „гробища“ са точно до брега! Ламаншът е едно от най-натоварените места за риболов в света. Как е възможно да сме сигурни, че рибата, която ядем, е чиста? Това е престъпление срещу бъдещите поколения.
Стела: Ако съветските подводници и западните варели започнат да изтичат масово, риболовната индустрия в Европа ще колабира за една нощ. Трябва да има програма за изваждане на тези варели, а не само да ги наблюдаваме с роботи!
Георги: Историята е тъжна, но е факт от миналото. Не виждам смисъл в „хоръра“. Да, радиоактивно е, но океанът е огромен. Светът не свършва, защото някой е изхвърлил варели преди 40 години. Трябва да продължим напред.
А вие какво мислите?





