Той погреба майка си, баща си и брат си. След това взе едно укулеле и записа история

Повечето хора разпознават звука веднага. Това меко укулеле. Нежният глас, който звучи така, сякаш се усмихва, докато пее: „Somewhere over the rainbow, way up high“.

Над милиард души са я чували. Много по-малко обаче познават човека зад нея. Името му е Израел Камакавивоʻоле, често наричан просто IZ.

Роден през 1959 г. на брега на Вайанае на Оаху, той израства в Макаха – хавайска общност от работническата класа, където музиката е част от ежедневието. Пълното му име, Израел Каʻаноʻи Камакавивоʻоле, носи значението на сила и безстрашие – нещо, което ще определи както гласа му, така и присъствието му.

Тихият избор срещу трагедията

Той и по-големият му брат Скипи се влюбват в музиката от ранна възраст. Още като тийнейджъри започват да свирят заедно в група, наречена „Makaha Sons of Niʻihau“.

Във времена, когато хавайският език и култура са били изтласквани на заден план, те правят тих, но силен избор – да пеят на родния си език и да го поддържат жив чрез музиката.

След това връхлита трагедия. Скипи умира внезапно на 28 години от сърдечна недостатъчност.

Това е съкрушителна загуба за IZ и болезнен знак за това, което очаква и самия него, тъй като той вече знае, че собственото му здраве е крехко. Въпреки това, той продължава напред.

Един дубъл, който промени всичко

През 1988 г. в Хонолулу е организирана късна студийна сесия. Инженерът разполага с едва 15 минути, за да настрои микрофона, когато IZ пристига. Той сяда с укулелето си и започва да свири.

Записва „Somewhere Over the Rainbow“, като я преплита с „What a Wonderful World“. Един дубъл. Без репетиции. Без втори опит. Само няколко минути музика, които в крайна сметка ще променят наследството на живота му.

Записът е оставен настрана за години, преди да стане част от албума му „Facing Future“. Когато най-накрая е издаден, той се превръща в най-продавания хавайски албум в историята и първия, достигнал платинен статус.

По това време IZ вече се бори със сериозни здравословни проблеми. Той осъзнава, че състоянието му се влошава, и често говори за живота и смъртта с чувство на мир, а не на страх. Веднъж той казва, че не се страхува от смъртта, защото вярва, че животът е само част от едно по-голямо пътуване.

Сбогом с почести на лидер

На 26 юни 1997 г., на 38-годишна възраст, IZ си отива от този свят. Кончината му е почетена по начин, запазен обикновено за национални лидери.

Ковчегът му е изложен в сградата на Хавайския щатски капитолий – чест, оказвана на малцина в историята. Хиляди идват, за да му отдадат почит. Хавайското знаме е спуснато наполовина.

Два дни по-късно пепелта му е разпръсната в океана край плажа Макуа. По крайбрежието на Вайанае шофьорите на камиони надуват клаксоните си в знак на сбогом – местна традиция за уважение.

Дарът, който остава

IZ никога не доживява да види в какво се превръща записът му. Днес това изпълнение на укулеле е слушано милиарди пъти. То звучи във филми, телевизионни предавания, на сватби и погребения. Превърнало се е в една от най-разпознаваемите песни в света.

Но в много отношения истинската ѝ сила е по-лична. Някъде тази вечер едно семейство, далеч от Хаваите, отново ще чуе онези първи акорди на укулеле. Стаята ще притихне.

За няколко минути хората ще усетят нещо познато, нещо обнадеждаващо, нещо почти като у дома. Това беше дарът на IZ. Една песен за място някъде над дъгата. И за мнозина – напомняне, че домът не винаги е място, където живееш, а чувство, което носиш със себе си.