
Всички му се смееха, докато не разбраха какво притежава: Истинската история на “Краля на Швейцария”
Нахалството достига своя връх при один от случаите. Ултиматумът е категоричен: или общината преименува улицата на негово име, или я откупува за десетки хиляди франкове.
Зад тези шокиращи претенции стои ИТ специалистът от Берн Йонас Лаувинер. Мъжът малко по-рано организира символична коронация в местна църква и се обяви за „Крал на Швейцария“. Тогава всички се смеят. Никой обаче не подозира, че „кралят“ вече задейства таен дигитален план.
Тайният дигитален лов
Докато швейцарците го смятат за поредния безобиден ексцентрик, Лаувинер прекарва нощите пред екрана. Компютърните му умения раждат специален код. Софтуерът започва да претърсва официалните дигитални имотни регистри на страната.
Целта му остава скрита. Той ловува за „невидими“ парчета земя. Търси забравени ливади, гори и части от селски пътища, убягнали при дигитализацията на кадастъра.
В швейцарския закон наистина съществува остарял и малко известен параграф – Член 658 от Гражданския кодекс. Този закон позволява на всеки гражданин да поиска собствеността над ничия земя. Трябва само едно писмо до властите.
Лаувинер изпраща искания за десетки парцели, включително и участъци от реални пътища. ИТ специалистът подготвя перфектния правен преврат. Възможно ли е наистина един човек да принуди съседите си да му плащат, за да шофират до домовете си?
Системата отвръща на удара
Сблъсъкът с реалността се оказва неизбежен. Швейцарската правна система бързо атакува амбициозния „крал“. Общините веднага оспорват всяко негово искане, а съдилищата категорично отрязват претенциите му.
Магистратите отсъждат твърдо. Обществената инфраструктура и пътищата не могат да станат частна собственост чрез подобни вратички. Действията на Лаувинер получават дефиницията чиста злоупотреба с право.
Мащабният опит за заграбване на земи се срива напълно. Историята му обаче остава в аналите като една от най-дръзките и гениални софтуерни провокации срещу държавната бюрокрация.





