Защо Анди Уорхол насочи камерата си към празнотата и накара хората да викат полиция?
Година по-рано, през 1964 г., ексцентричният артист провежда шокиращ експеримент. Той монтира статична камера срещу емблематичния небостъргач Емпайър Стейт Билдинг. Уорхол я включва привечер и просто я оставя да снима, без да я помръдва нито за миг чак до изгрева.
Резултатът носи името „Империя“ (Empire). Това е съвършено ням, черно-бял филми без сюжет, актьори, реплики или действие. За да бъде провокацията пълна, Уорхол умишлено намалява скоростта на прожектиране. Така лентата се разтяга до умопомрачителните 8 часа и 5 минути.
Бунтът срещу лентата
Публиката просто не е подготвена за подобен ход. Хората очакват скрито послание или динамичен обрат, но екранът остава безмилостно еднакъв. Салонът оредява светкавично сред вълна от обиди и разочарование.
До самия край на безкрайната прожекция в залата остават едва около десет души. Докато отвън бесните зрители търсят правата си, тези малцина „оцелели“ прекарват нощта в разговори, пиене на бира и сън под монотонната светлина на черно-белия небостъргач.
Да видиш как времето минава
По-късно, когато критиците го притискат за смисъла на абсурдната творба, Уорхол дава просто и леко арогантно обяснение. Той заявява, че преследва една-единствена цел – „да се види как времето минава“.
Ако човек прояви търпение пред празнотата, той всъщност забелязва как небето бавно потъмнява, светлините в прозорците на съседните сгради светват и угасват, а мощните прожектори на Емпайър Стейт Билдинг се включват в мрака, преди да угаснат на сутринта.
Дали това 8-часово улавяне на времето е гениална философска концепция, или просто най-дръзката подигравка в историята на световното кино, остава мистерия.





