Хареса ли ти историята?

Подкрепи ни директно с един клик, за да четеш още мистерии всеки ден!

Justice or Barbarism The Story of the Killer Whose Screams Echoed Within City Walls.
Justice or Barbarism The Story of the Killer Whose Screams Echoed Within City Walls.

Правосъдие или варварство? Историята на убиеца, чиито писъци огласяха градските стени

„Искаме да страда!“ – това са смразяващите думи на гражданите на Маракеш, които довеждат до това един убиец да бъде зазидан жив. Разкриваме мрачната истина зад 36-те жертви на „Дамския убиец“.

В зората на 20-и век оживените улици на Маракеш крият една от най-ужасяващите тайни в мароканската история. В центъра на този кошмар стои Хадж Мохамед Месфиуи – уважаван обущар, чийто магазин се превръща в смъртоносен капан за десетки невинни жени.

Месфиуи действа с хищническа прецизност. В ера, в която грамотността е била лукс, малкият му магазин за обувки се превръща в капан. Под прикритието на добронамерен търговец, той примамва нищо неподозиращи жени, предлагайки им безплатна помощ при четене или писане на писма – жест на доброта, който в действителност е последната им връзка с външния свят.

Зловеща роля в тази схема играе 70-годишната му съучастничка Рахала. С външността на мъдра и мила баба, тя лесно разсейва всяко подозрение, внушавайки фалшиво чувство за сигурност у жертвите. След като жените прекрачат прага, капанът щраква. Месфиуи ги упоява и с хладнокръвна ефективност отнема живота им, за да открадне скромните им вещи. Най-шокиращият аспект е пълната безсмисленост на тези убийства – често той отнема животи за суми, които едва покриват цената на един дневен прием на храна.

Арестът му идва едва след като семейството на изчезнала жена упорито проследява последните ѝ стъпки до магазина му. Разкопките под помещението разкриват потресаваща сцена – масов гроб, съдържащ останките на поне 36 жертви. Новината за „Дамския убиец“ шокира целия свят.

Последвалото е брутална демонстрация на публично унижение: в продължение на четири мъчителни седмици Месфиуи е воден ежедневно от тъмницата до градския пазар. Там, под яростния поглед на тълпата, той понася по десет удара с камшик от бодливи акациеви клони. На 11 юни 1906 г. настъпва денят на окончателното възмездие. Той е зазидан жив в тясна каменна килия в стените на базара. В продължение на два дни от вътрешността на зидарията ечат приглушени, призрачни писъци, докато на третия ден настъпва окончателна, смразяваща тишина, слагаща край на една от най-мрачните криминални саги в историята.

Коментари:

Виктор: Ужасяващо е как хората са му вярвали. Но това е урок – понякога най-обикновените и уважавани хора са най-големите чудовища. Зазиждането жив е брутално, но за 36 жертви вероятно е било единственото „справедливо“ наказание по онова време.

Мария: Аз не одобрявам този вид варварство. Държавата трябва да бъде по-добра от убиеца. Да го зазидат жив е просто доказателство, че и самото общество е било болно и жестоко в тази епоха.

Георги: Каква ирония – превърнали са го в „Дамски убиец“ заради пари, които не стигат и за един хляб. Хората са били отчаяни, а той е използвал тяхната неграмотност. Много мрачна част от историята на Маракеш.

Елена: Най-страшното тук е съучастничката – Рахала. Често забравяме, че зад подобни мъже стоят жени, които им помагат. Това показва колко опасно е било да се вярва на „милите бабички“ в онова време.

Ангел: Историческите факти са едно, но начина, по който е бил екзекутиран… три дни да слушаш писъци в стената? Това звучи повече като градска легенда, отколкото като исторически документ. Въпреки това, случаят е доказателство, че злото няма епоха.

А вие какво мислите?

Истина или измислица е това? Гласувайте сега, за да видите какво мислят другите.

Leave a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Scroll to Top