
Правосъдие или варварство? Историята на убиеца, чиито писъци огласяха градските стени
„Искаме да страда!“ – това са смразяващите думи на гражданите на Маракеш, които довеждат до това един убиец да бъде зазидан жив. Разкриваме мрачната истина зад 36-те жертви на „Дамския убиец“.
В зората на 20-и век оживените улици на Маракеш крият една от най-ужасяващите тайни в мароканската история. В центъра на този кошмар стои Хадж Мохамед Месфиуи – уважаван обущар, чийто магазин се превръща в смъртоносен капан за десетки невинни жени.
Месфиуи действа с хищническа прецизност. В ера, в която грамотността е била лукс, малкият му магазин за обувки се превръща в капан. Под прикритието на добронамерен търговец, той примамва нищо неподозиращи жени, предлагайки им безплатна помощ при четене или писане на писма – жест на доброта, който в действителност е последната им връзка с външния свят.
Зловеща роля в тази схема играе 70-годишната му съучастничка Рахала. С външността на мъдра и мила баба, тя лесно разсейва всяко подозрение, внушавайки фалшиво чувство за сигурност у жертвите. След като жените прекрачат прага, капанът щраква. Месфиуи ги упоява и с хладнокръвна ефективност отнема живота им, за да открадне скромните им вещи. Най-шокиращият аспект е пълната безсмисленост на тези убийства – често той отнема животи за суми, които едва покриват цената на един дневен прием на храна.
Арестът му идва едва след като семейството на изчезнала жена упорито проследява последните ѝ стъпки до магазина му. Разкопките под помещението разкриват потресаваща сцена – масов гроб, съдържащ останките на поне 36 жертви. Новината за „Дамския убиец“ шокира целия свят.
Последвалото е брутална демонстрация на публично унижение: в продължение на четири мъчителни седмици Месфиуи е воден ежедневно от тъмницата до градския пазар. Там, под яростния поглед на тълпата, той понася по десет удара с камшик от бодливи акациеви клони. На 11 юни 1906 г. настъпва денят на окончателното възмездие. Той е зазидан жив в тясна каменна килия в стените на базара. В продължение на два дни от вътрешността на зидарията ечат приглушени, призрачни писъци, докато на третия ден настъпва окончателна, смразяваща тишина, слагаща край на една от най-мрачните криминални саги в историята.
Коментари:
Виктор: Ужасяващо е как хората са му вярвали. Но това е урок – понякога най-обикновените и уважавани хора са най-големите чудовища. Зазиждането жив е брутално, но за 36 жертви вероятно е било единственото „справедливо“ наказание по онова време.
Мария: Аз не одобрявам този вид варварство. Държавата трябва да бъде по-добра от убиеца. Да го зазидат жив е просто доказателство, че и самото общество е било болно и жестоко в тази епоха.
Георги: Каква ирония – превърнали са го в „Дамски убиец“ заради пари, които не стигат и за един хляб. Хората са били отчаяни, а той е използвал тяхната неграмотност. Много мрачна част от историята на Маракеш.
Елена: Най-страшното тук е съучастничката – Рахала. Често забравяме, че зад подобни мъже стоят жени, които им помагат. Това показва колко опасно е било да се вярва на „милите бабички“ в онова време.
Ангел: Историческите факти са едно, но начина, по който е бил екзекутиран… три дни да слушаш писъци в стената? Това звучи повече като градска легенда, отколкото като исторически документ. Въпреки това, случаят е доказателство, че злото няма епоха.
А вие какво мислите?





