
Забравеният апокалипсис: Кое е чудовището, което за малко не довърши човечеството преди зората на историята?
Пясъците на египетската пустиня подгизнаха. Тежка, лепкава човешка кръв покри земята. Из хълмовете отекват писъци, последвани от брутален, разтърсващ гръдния кош рев. Безмилостно създание гази в телата на повалените и убива наред. Земята почервеня.
Човечеството изживява последните си часове.
Тази древна трагедия стои запечатана по стените в Долината на царете, пазена от златния ковчег на Тутанкамон. „Книгата на Небесната крава“ разказва за забравен апокалипсис, който за малко не занули света ни преди зората на историята. Но как започна космическото клане? Обратите тепърва предстоят, а началото крие един умиращ крал.
Сребърните кости на съзидателя
В началото на времето слънчевият бог Ра управлява Земята. Времето обаче не прощава на никого, дори на боговете. Ра остарява. Костите му се превръщат в сребро. Плътта му става от злато. Косата – от лазурит.
Виждайки угасващата му сила, хората изгубиха респект. Те се подхилват зад гърба му и кроят планове за преврат.
Гневът на съзидателя се оказа смъртоносен. Ра свиква таен съвет сред водите на първичния хаос. Решението е жестоко – човечеството трябва да плати. И Ра отпуска каишката на най-страшното си оръжие: своето Око.
Оръжието излиза извън контрол
Неговата дъщеря, нежната богиня Хатор, се спуска от небесата. В момента, в който стъпва на сушата, тя се трансформира. Превръща се в Сехмет – лъвчеглавата богиня на войната и клането.
Оръжието се оказа твърде мощно.
Изпратена да накаже, Сехмет решава да заличи. Тя изпада в брутална кръвна ярост и изгубва контрол. Ра поглежда надолу от небесния свод и се ужасява от зловещата картина. Той искаше урок, а не изтребление.
Последната нощ на Земята
Слънчевият бог крещи към Сехмет да спре. Тя обаче вече е пияна от чудовищното си дело и отказва да се подчини. Сладко е да убивам хората, съска тя през зъби, докато сърцето ѝ ликува.
Слънцето залязва, а Лъвицата се оттегля в очакване на утрешния ден. Тогава ще довърши започнатото. Нито один човек няма да посрещне следващия залез.
Боговете изглеждат безсилни пред собственото си чудовище. Спасението на хората обаче ще дойде от един безумен, немислим ход. Преврат в историята, който изглежда напълно сюрреалистично.
Най-големият блъф в историята
Ра разбира, че сила няма да помогне. Трябва хитрост. Той изпраща пратеници да съберат огромни количества нар и ечемик. През нощта слугите му варят хиляди литри бира, смесват я сока от нар и я оцветяват в наситено кървавочервено.
Преди зазоряване боговете изливат 7000 стомни от тази смес по полетата. Земята заприличва на море от кръв.
Когато Сехмет се събужда, за да довърши клането, тя вижда огромните червени езера. Лъвицата се засмива, мислейки, че това е кръвта на нейните жертви. Тя започва да пие жадно. Пие, докато не се опива до безсъзнание. Когато отваря очи, яростта ѝ е изчезнала, а човечеството – спасено от каца с бира. Чиста, брутална ирония на съдбата.





