Най-шантавият маратон в историята: Как отрова за плъхове, бясна кола и диви кучета решиха Олимпиадата през 1904 г.

Забравете за стерилния модерен спорт. Днес атлетите спят в барокамери и броят всеки калориен грам. През 1904 г. Олимпиадата приличаше на садистичен експеримент.

Организаторите не търсеха рекорди. Те тестваха лимита на оцеляването. Директорът на игрите Джеймс Съливан имаше безумна теория – пиенето на вода по време на натоварване вреди.

Затова онзи спря водата. По цялото 40-километрово трасе, при 32 градуса жега и брутална влажност, имаше точно една чешма. Атлетите умираха от жажда.

На всичкото отгоре пътят беше черен. Колите на организаторите караха точно пред бегачите. Те вдигаха гъсти облаци от прах, които раздираха белите дробове. Това беше чист ад.

Хвани кола, вместо линейка

От 32-ма стартирали мъже, до финала се добраха едва 14. Начинът, по който го направиха, граничи с лудост. Пръв финалната линия пресече американецът Фред Лорц.

Публиката полудя от кеф. Дъщерята на президента Рузвелт вече му връчваше златния медал. Фотографите щракаха безумно. Всичко изглеждаше перфектно.

Тогавашната измама лъсна. Лорц всъщност беше колабирал от дехидратация на 14-ия километър. Вместо линейка, той хванал колата на своя мениджър.

Той измина близо 18 километра с автомобил, махайки весело на изтощените си колеги от прозореца. Когато колата се повредила пред стадиона, Лорц просто слязъл и изтичал финала. Наглостта му нямаше граници.

Пред съдиите той се оправда, че това било „просто майтап“. Олимпийският комитет обаче не се трогна и го изхвърля с доживотна забрана.

Олимпиец, напомпан с отрова за гризачи

Истинският победител стана Томас Хикс. Неговият триумф обаче остава най-зловещата история в спорта. На 11 километра преди финала Хикс беше готов да умре.

Той спря на пътя, плачеше и умоляваше треньорите си да го оставят. Те обаче имаха друг план. Вместо лекар, те решиха да създадат чудовище.

Треньорите му забъркаха брутален допинг – коктейл от бренди, яйчни протеини и… чист стрихнин. Да, същата отрова, с която днес морим плъхове.

В малки дози стрихнинът действа като мощен стимулант. Тъй като Хикс продължаваше да колабира, те му забиха втора доза от отровата, гарнирана с още алкохол.

На финалната права Хикс приличаше на труп. Очите му бяха стъклени, а кожата – сива. Той бълнуваше в несвяст, че финалът е на километри от него.

Накрая треньорите му го хванаха под мишниците и го пренесоха през линията. Краката му просто се клатеха във въздуха. Той спечели, след което веднага потъна в болницата.

Да поспиш час-два насред Олимпиадата

Ако драмата на Хикс плаши, то историята на Феликс Карвахал е чиста комедия. Кубинският пощальон събрал пари за Олимпиадата чрез просия. Накрая проиграл всичко на комар по пътя.

Той пристигна на старта без никаква екипировка. Тичаше в градски дрехи – тежки обувки, дълъг панталон и риза. Преди старта друг атлет му отряза крачолите с ножица.

Карвахал изобщо не си даваше зор. Той спираше да бъбри с публиката и тичаше на заден ход за майтап. По средата на пътя обаче огладня брутално.

Той влезе в една градина и нагъна зелени ябълки. Те се оказали развалени и кубинецът получи кошмарни спазми. Какво направи той? Легна под едно дърво и заспа за цял час.

След като се събуди, той се поразтегна и продължи да бяга. Въпреки едночасовата си следобедна дрямка, Карвахал завърши на четвърто място. Той беше истински феномен.

Бягай за живота си, предстои финал

Сюрреализмът достигна своя връх с южноафриканеца Лен Тауняне. Той беше един от първите чернокожи атлети на Олимпиада и бягаше напълно бос. Лен се движеше в челната тройка.

Тогава се случи абсурдът. На пътя изскочи глутница побеснели, гладни диви кучета. Вместо към финала, Лен беше принуден да бяга за живота си в обратна посока.

Кучетата го преследваха цяла миля през ниви и храсталаци. Атлетът излезе изцяло от курса, за да оцелее. Въпреки това той се върна на пътя и завършва девети.

Международният олимпийски комитет беше толкова шокиран от този панаир, че сериозно обмисляше да забрани маратона завинаги. Шефът Джеймс Съливан обаче беше доволен от експеримента си.

Този маратон оголи човешкото безумие. През 1904 г. глупостта беше сурова, брутална и явна – без пиар екипи, без адвокати и без цензура.

Възможно ли е модерните олимпийски игри да са същият цирк, но опакован в лъскава корпоративна кутия? Дали днешните атлети, тъпкани с химия под контрола на учени, не са просто по-модерна версия на Томас Хикс, пиещ отрова за плъхове?