
Помощ, потъваме! Как един американски президент се забавляваше с паниката на гостите си
Но когато камерите изгасвали и Линдън Б. Джонсън се прибирал в личното си ранчо в Тексас, образът на суровия държавник изчезвал, за да направи място на един от най-големите хулигани, стъпвали някога в Белия дом. Преди ерата на интернет и забавните видеоклипове с умишлени капани, 36-ият президент на САЩ имал свой собствен, патентован и доста брутален номер. А главното оръжие в него било едно странно инженерно чудо – кола-амфибия.
Вълшебното возило на Белия дом
Джонсън притежавал модел Amphicar – малко германско возило, проектирано да се движи както по суша, така и във вода. На асфалта колата изглеждала като съвсем обикновен, леко ретро автомобил. Когато обаче влизала във водата, задвижването се прехвърляло върху две витла под задния багажник и машината се превръщала в моторна лодка. Президентът обожавал да кани нищо неподозиращи политици, съветници и висши държавни чиновници на уж спокойна разходка из ранчото си в Стоунуол.
Сценарият винаги бил един и същ. Джонсън качвал гостите си, подкарвал лежерно по черните пътища и започвал сериозен разговор за политика или държавни дела. Точно когато жертвата се отпуснела на седалката, президентът умишлено насочвал автомобила към стръмния бряг на огромното езеро в имота и натискал педала на газта до ламарината.
В секундата, в която колата политала по надолнището към водата, Джонсън започвал да удря яростно по волана и да крещи с пълен глас: „Спирачките отказаха! Губим контрол! Потъваме! Помощ!“.
Паника в името на властта
Лицата на гостите мигновено пребледнявали. Най-влиятелните мъже в Америка започвали да пищят от ужас и да се хващат за вратите, а секретарят по здравеопазването Джоузеф Калифано дори се опитал да изскочи от колата в движение, за да се спаси от сигурна смърт. Автомобилът цопвал с бясна скорост в дълбокото езеро, вдигайки огромна вълна… и вместо да потъне на дъното, кротко изплувал на повърхността.
В този момент Линдън Джонсън избухвал в бурен, неудържим тексаски смях, забавлявайки се до сълзи с чистата паника в очите на своите спътници. Историците обаче отбелязват, че този номер не е бил просто просташка шега за убиване на скуката. Джонсън бил известен майстор на психологическия натиск. Той умишлено поставял събеседниците си в ситуация на смъртен ужас, за да види как реагират под екстремен стрес и да си осигури пълно психологическо надмощие над тях преди последващите тежки преговори.
Когато кармата те подмокри
Разбира се, кармата не подминала напълно президента. При един от тези забавни опити уплътненията на колата леко поддали, в купето нахлула вода и Джонсън приключил деня с напълно подмокрени панталони. Това обаче така и не го отказало от любимото му забавление – да дави министрите си в името на добрия хумор.





