
Най-пазената лудост на Втората световна война: Какво се крие зад кодовото име „Хабакук“?
Великобритания е изправена пред катастрофа. Стоманата липсва. Корабите потъват за минути. Трябва отчаяно решение.
Тогава британските стратези измислят нещо невероятно. План, който граничи с лудост. Те решават да построят огромно оръжие от лед.
Раждането на проект „Хабакук“
Проектът получава кодовото име „Хабакук“. Учените избягват конвенционалния дизайн. Те замислят колосална, непотопяема плаваща крепост.
Материалът обаче не е обикновен лед. Военните откриват тайна, шокираща смес. Наричат я пайкрит – замръзнала смес от лед и дървесни стърготини.
Този странен материал се оказва невероятен. Той притежава здравината на бетон. Не се троши и се топи изключително бавно. Напълно съвършен за военни цели.
Леденото чудовище от чертежите
Плановете за „Хабакук“ изглеждат чудовищни. Леденият самолетоносач трябвало да бъде огромен. Дължина от цели 600 метра. Дебелина на стените от 12 метра.
Това щяла да бъде най-голямата структура в света. Крепостта трябвало да издържа на торпедни атаки. Уинстън Чърчил лично одобрява секретния план.
В пълна тайна започва изграждането на прототип. Избирам изолирано езеро в Канада. Британците построяват работещ макет и всичко изглежда реално.
Защо тайната крепост изчезна?
Но изведнъж проектът спира. Войната се променя бързо. Самолетите получават по-голям обсег, а обикновените кораби стават по-достъпни.
Огромните разходи за охлаждане също прекратяват проекта. Накрая канадският леден прототип остава в езерото. Военните просто го оставят под слънцето.
Тогава се случва последният голям обрат. Леденото чудовище отказва да се предаде лесно. На огромния блок пайкрит му трябват цели три години, за да се стопи напълно.





