
Тя живя преди 3500 години, но тайната под стола на един жрец ще ви разплаче
Собственикът на гробницата е Пуимре. Той е Вторият жрец на Амон в Карнак. Този мъж управлява храмовите имоти. Той пази най-дълбоките религиозни тайни. В свят на строга йерархия, той прави нещо немислимо. Взема със себе си в Отвъдното едно животно. На стената е запечатано пухкаво創建ние.
Името, което вцепени лингвистите
Науката бърза да обясни това. Историците говорят за проста артистична традиция. Лингвистите обаче остават вцепенени пред йероглифите. До животното е изписана думата Неджем. Преводът е направо поразителен. Означава „Сладкият“ или „Приятният“. Това е първото лично име на котка в човешката история.
„Неджем не е просто титла или описание. Това е съкровено и нежно име, пренесло любовта отвъд времето.“
Пазител или любимец?
Защо жрецът рискува свещеното си пространство? Египтяните са гледали на котките прагматично. Те са просто ловци на мишки. Но Неджем разбива тази теория на пух и прах. Тя доказва нещо много по-дълбоко. Древните хора са изпитвали чиста любов към любимците си. Точно както и ние днес.
Възможно ли е „Сладкият“ да крие тайна? Египтяните вярват, че котките виждат в отвъдното. Те прогонват злите сили от дома. Разположена под трона, Неджем е имала последна мисия. Тя е трябвало да пази духа на господаря си. Да го защитава по време на опасния преход към вечността.
Прахът отдавна е покрил древните империи. Но надписът в Луксор остава непокътнат. Една-единствена дума побеждава времето. Тя ни казва нещо много важно. Сред златните пясъци, един могъщ мъж е обичал своята котка. Обичал я е толкова силно, че е отказал да отиде в Рая без нея.





